Ревю на MSI Wind Nettop 120 XP PC

Страница 3 – Отвън навътре

Една от основните характеристики на Wind Nettop 120 е неговата компактност, в размер доближаващ се до този на дебела папка, той крие напълно функционална десктоп машина. Всъщност, смея да твърдя, много по-функционална от някои асемблирани „Хипермаркет“ такива. Не ме разбирайте погрешно, това ми твърдение има отношение единствено и само към физическият контакт с потребителя. Производителността е съвсем друг въпрос, на нея ще обърнем внимание по-късно.

Предният панел на Wind предлага достъп до два USB порта, четец за карти, стандартни изход за слушалки и вход за микрофон и DVD записвачка. За съжаление, макар и изключително удобен при хоризонтално разположение на компютъра предният панел търпи известна критика при вертикалното разположение. Проблемът се корени в това че при изправено положение работата с DVD устройството става леко неудобна, ако се спазва неписаното правило компютъра да се разполага от дясно на монитора (дори поставен под нивото на монитора, обичайно компютъра е позициониран в дясно от него). При тази ситуация поставянето и изваждането на дискове се извършва „на сляпо“ което е неприятно, също така отпада и възможността за използване на mini CD и DVD, при все че това не е точно трагедия. Разбира се възможно е и да завъртите Nettop-а на 180о при все че видимо тази позиция противоречи на всички маркировки, а и на практика с преместването в ляво от монитора всичко гореописано става безсмислено и проблемът е „решен“. Бърза проверка в Интернет все пак доказва, че MSI не ги мързи да мислят и Wind Nettop CS 120 е обурудван с доста по -удачно решение – Slot-load DVD.

На задният панел са разположени четири допълнителни USB порта, RJ-45 Лан конектор, D-sub видео конектор, захранващият конектор, изходите на 7.1 каналният звук и антената на безжичната мрежова карта. Според мен напълно достатъчни предвид насочеността на компютъра.

За страничните панели няма какво толкова да се каже, те са си там и вършат това което се очаква от тях – завършват кутията. Изключвайки фирмените и легализационни маркировки по тях, можем да споменем че долният панел (при легнало положение) има гумирани крачета които държат машинката стабилно на място при всякакви повърхности и че долният панел (при изправено положение) е почти изцяло вентилиран за да осигури добър въздушен поток.

Видял обвивката обаче не се сдържах и надникнах и вътре в кутията. Която се оказа доста интересна. Както при всички маркови машини, така и при Wind имаме няколко основни (условни) модула. Предният панел е един от тях, вторият е този в който са монтирани твърдият диск, оптичното устройство, USB конекторрите за предният панел, входа за микрофон изхода за слушалки, светлинната индикация и power бутона. Третият и последен модул, реално е кутията/шаси към която е монтирана дънната платка.

Както вече ви е известно (от спецификацията на Wind) типа на използваните модули памет е SO-DIMM (както при лаптопите), и макар и необосновано очаквах да намеря поне два слота. Това все пак би позволило малко по-голяма свобода на ъпгрейд, но за съжаление с единственият такъв при ъпгрейд наличната вече плочка става излишна. Друго интересно решение е това отново да се използва типичен лаптопски модул, а именно този на безжичната мрежова карта. Тъй като не съм експерт е трудно да преценя дали използването на стандартна такава би създало проблем, но предполагам че избраният вариант е в следствие на това че за нея все пак би имало нужда от добавяне на обикновен PCI или PCI-E слот на дънната платка, компенсиране за малко по-големите и размери и евентуално по-високата и консумация на енергия.

Смело обявените „цели“ 2 Sata порта всъщност са заети от твърдият диск и оптичното устройство. При толкова компактен компютър разбира се повече не са нужни, но един eSata конектор не би бил излишен. Любопитно е че на платката присъства и конектор за Compact Flash който обаче не е упоменат никъде. Разположението му изключва използването му като кард риидър, но подсказва друга възможност – използването на CF/Microdrive.

Последният елемент на върху който спрях вниманието си бе охлаждането на процесора и чипсета. Както можете да видите от снимките то е пасивно. Това от една страна е добър избор за хладен компютър който желаем да бъде и тих. От друга страна за съжаление модула на твърдият диск и оптичното устройство в работно положение покрива половината от него. И докато избраният от MSI диск не е особенно топъл, то при евентуалната му замяна с друг поради ограниченото пространство в кутията това място би могло да се превърне в гореща точка.