GMC Bulldozer R4 - ревю на компютърна кутия?!
- GMC Bulldozer R4 - ревю на компютърна кутия?!
- Страница 2 - Опаковка, поглед отвън
- Страница 3 - Поглед отблизо
- Страница 4 - Инсталация, тестова система и методология
- Страница 5 - Тестове и резултати
- Страница 6 - Заключение
Страница 4 - Инсталация, тестова система и методология
Страница 4 - Инсталация, тестова система и методология
Дойде и забавната част от ревюто – кака да напъхаме цял компютър в толкова малко пространство. Започваме естествено от оптичното устройство, защото нямаме търпение. Капакът му се държи само на щипки и е достатъчно да го понапънем за да го отворим. Виждаме и накрайника на лоста за отваряне. Имаме няколко допълнителни в комплекта както и няколко положения за закрепването му за да сме сигурни че той натиска точно бутона за отваряне на устройството:
Остава ни само да монтираме оптичното устройство на подходящите дупки и да прекараме окабеляването му. Тук обаче се натъкваме на проблем – явно производителят не е предвидил, че все още някои от нас използват стари, дълги оптични устройства, което пречи на капака да се затвори. Ние преодоляхме този проблем като го монтирахме по ниско чрез двулепяща лепенка. Това не би трябвало да е истински проблем при условие, че новите устройства всички са къси а и са вече много евтини, но все пак можеше да бъде изчислено малко по-добре (не достигнаха няма и 5mm) – така че имайте предвид какво смятате да поставяте вътре:
Време е да поставим и захранването – май вече започвате да предполагате колко е малка кутията:
Поставяме и дъното – събира се точно и като е махната поставката за твърди дискове няма какво да пречи. Малко е тясно, но като цяло е достатъчно удобно за да работите:
Останаха само видеокартата и твърдите дискове. Ясно се вижда, че наистина има място за огромни видеокарти вътре, но окабеляването почва да става проблем. Би било интересно как ще се съберат 2-3 големи карти в това пространство, въпреки че не е невъзможно. Също твърдите дискове леко пречат на използването на памети с големи охладители както и доста затрудняват прекарването на кабелите зад тях, но за съжаление те няма как да минават от задната страна на панела за дъното. Поне имаме и достатъчно място за използването н голям охладител за процесора, както по всичко личи:
Ето какво получихме накрая – една доста компактна, спретната кутийка с всичко необходимо в нея:
Време е да включим и компютъра и да видим всичко ли е наред:
Тестова система
- Процесор: Intel C2D Е8500 @ 3.16 GHz
- Памет: Apacer 2x2GB DDR2 800 MHz
- Дънна платка: ASUS P5K-E WiFi
- Видео карта: ATI Radeon HD 4770
- Твърд диск: Maxtor 250GB; Seagate 640GB
- Захранване: Hipro 550W
Методология
Проведохме групи от по 4 теста: при Idle режим, при максимално натоварване на централния процесор, при максимално натоварване на графичния процесор и при максимално натоварване и на двата. Четирите групи от тестове бяха на тестовата система ИЗВЪН и ВЪТРЕ в кутията.
За да тестваме в ненатоварен (IDLE) режим, оставихме машината на desktop в Windows да поработи 10 минути без никакви пуснати програми. За тестовете под максимално натоварване взехме резултата от RealTemp 2.70 (най-адекватната програма за взимане на температурата на 45nm Intel процесори за момента) съвместно с Everest, след 30 минути работа с OCCT 2.0 и Furmark. Резултатите, които виждате са градуси в Целзий НАД СТАЙНА температура, така изключваме влиянието на околната среда върху тестовете и позволяваме по-постоянни и точни резултати. Така, ако приемем, че стайната температура е 20 градуса, а в таблицата виждате като стойност 15 градуса, това означава, че измерената температура от нас е била 35 градуса средно между двете ядра на процесора.













